Светилище и свещенство

    С настоящата глава навлизаме в най-сериозната и фундаментална част на нашата книга. В следващите няколко глави ще бъдат третирани големите въпроси на вярата с изключително значение за всеки съвременен християнин. Смисълът на заглавието е: Как трябва да се извършва богослужението? Става дума за формите на правилното богослужение.
    Грехопадането и наличието на греха в живота на човека налага известна служба за опрощаване на греховете, оправдание и изкупление. Съгласно Св.Писание от най-дълбока древност до наши дни формите на богослужение са преминали три фази: патриархална епоха, старозаветна епоха и новозаветна епоха. Нека го разгледаме последователно.
    Във времето на патриарсите описано в кн. Битие, богослужението се е извършвало съвсем просто. Главата на семейството, който е имал и свещеническа функция е построявал един олтар на полето от пръст, чим или камъни и е принасял една животинска жертва за опрощаване на греховете и примирение с Бога. Описани са редица случаи на такова семпло богослужение в началните страници на Библията. Достатъчно е да споменем следните - Битие 8:20 и 12:7,8:
    “И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтаря.”
    “И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви. От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, гдето разпъна шатъра си... и там издигна олтар Господа и призова Господното име.”
    Патриархът e свиквал цялото си семейство и може би, местните хора около олтаря, призовавал е Божието име, изказвал е молитва, придружена несъмнено с апел към присъстващите за служба на Бога. Първоначално не е имало специално отредени места за богослужение, както се вижда от разказа на Битие, а Божиите представители Ной, Авраам, Исак строили олтари на различни места в Палестина и с това свидетелствали пред местните ханаански племена за вярата в живия истинен Бог. Ханаанските народи били идолопоклоници и многобожници (политеисти). Но когато Бог поставя в действие Своя изкупителен план чрез един избран народ, евреите, се налага  да се определи и място и начин на богослужение. Това е вече втората богослужебна система свързана исторически с религията и съдбата на Авраамовите потомци, които образуваха израилевия народ. Съгласно обещанията дадени от Всевишния на Авраама, поради неговата вярност, този народ бе определен от Бога като богоизбран народ за осъществяване на Божиите цели с човечеството. Избирането на евреите не беше произволен акт от Божия страна, но следваше логически от избирането на Авраама. Извеждайки ги от Египет, Бог сключи завет с този народ основан на верност и послушание спрямо Божиите наредби - Изход 19:5,6:
    “Сега прочее ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще ми бъдете царство свещеници и свят народ.”
    Чудни биха били резултатите, ако този народ би сътрудничил на Бога, съобразявайки се с Неговата програма. Бог е планирал да надари израилтяните с големи благословения във всяка област и да ги направи велик народ от учители и свещеници, за просвещаването на света в истината. Жалко, че евреите не оправдаха Божиите очаквания. Затова, съгласно обясненията в Новия Завет, всички привилегии отредени за евреите се прехвърлиха върху християните, поради неверността и провала на този народ.
    Нека се върнем към нашата тема и разгледаме старозаветната богослужебна система.
    Кратко време след изхода от Египет Бог даде чрез Мойсей подробни инструкции за построяването на едно светилище, наречено скиния (шатър за богослужение), един сглобяем, портативен храм, приспособен за нуждите на пътуващия еврейски народ - Изход 25:1,8,9:
    “Тогава Господ говори на Мойсей казвайки:... И да Ми направят светилище за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности - така да я направите.”
    Макар, че Бог е Творецът на Вселената, Той желаеше народът Му да чувства осезателно присъствието и близостта Му. Той винаги е търсел път към човешките сърца. Според ст.9 на Моисей е бил показан съвършеният модел на небесното светилище и земното трябваше да бъде по възможност копие на великия оригинал (Евреи 8:5). Започвайки от глава 25 на кн.Изход, до края на тази книга са описани в пълни подробности устройството и принадлежностите на скинията, одеждите на свещениците и самото изграждане на този уникален храм. За да получим ясна представа за  всичко това ние ще ползуваме краткото описание, дадено от ап. Павел в Евреи 9:1-7:
    “И даже при първия завет имаше постановления за богослужение, и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове, която част се казва святото място; а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресвятото място, където бяха златната кадилница и ковчегът на завета отвсякъде окован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя и плочите на завета; и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището, за които не е сега време да говорим подробно. И когато тия неща бяха така подготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението, а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете сторени от незнание.”
    И така, земното светилище, поставено в специален двор, се състоеше от две части, наречени “светая” и “светая светих”, разделени със завеса. Пред скинията отвън беше жертвеният или наречен още меден олтар, на който се изгаряха жертвите. Между него и входа на скинията беше поставен омивалник, в който свещениците се миеха преди службата. Как беше обзаведено първото отделение, светая? Там бяха златният светилник, трапезата с присъствените хлябове и кадилният или златен олтар. Светилникът ,конструиран от чисто злато, със седем цеви, е светел постоянно в храма. Върху трапезата, малка масичка от ситимово дърво, се поставяха 12 безквасни хлебни пити, по числото на 12-те израилеви племена, които всяка събота се изяждаха от свещениците при специален ритуал и се сменяха с пресни.
    Кадилният олтар, поставен непосредствено пред завесата, служеше за ежедневно принасяне на темян. В нашите български Библии, в Евреи 9:4, се говори за “кадилница”, а не за кадилен олтар. Гръцкият термин обаче, означава буквално “място за горене на темян”. Но странно е, че Павел свързва този олтар със Светая Светих, след като се знае, че той е бил в Светая. Вероятно великият апостол е искал да подчертае, че функцията на този олтар беше тясно свързана със Светая Светих. Завесата отделяща двете отделения не стигаше до тавана , а само донякъде, така че когато свещеникът принасяше темян на олтаря, благовонието, заедно с молитвите на поклонниците проникваше в Светая Светих и го изпълваше.
    Второто отделение беше най-святата част на скинията. То беше по-малко по размери и там стоеше ковчегът на завета направен от ситимово дърво, обкован със злато и покрит с така нареченото омилостивилище. Вътре в основата на ковчега бяха поставени скрижалите на завета - двете плочи с десетте велики принципа на Божия закон. Аароновият жезъл и една златна стомна с манна също бяха положени в ковчега.
    Омилостивилището е било направено от голямо парче злато от което се извисявали два херувима с разперени крила и лица обърнати надолу към ковчега. Върху него е била святата “шекина”, светло сияние, израз на видимото Божие присъствие.Изобщо цялата композиция в Св.Светих е представлявала Божието постоянно присъствие, като в основата на Неговото управление стои Неговата правда, изразена с плочите на закона.
    А как стои въпросът със свещениците? Съгласно Божията наредба потомците на Левиевото племе бяха определени за духовници, респективно свещеници и левити - Числа 18:1-7:
    “И Господ каза на Аарона: Ти синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си. А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и за да ти слугуват... Само до принадлежностите на светилището и до олтаря да се не приближат, за да не умрат и те и вие... А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко което се отнася до олтаря и което е отвътре завесата... Вам подарявам  службата за свещенството, а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.”
    Първият първосвещеник беше Аарон и свещениците трябваше да бъдат само негови потомци. Това беше Божия изрична заповед. Никой друг човек, от никое друго племе нямаше право да поеме свещенически функции.
    Сега трябва да изтъкнем един изключително важен факт. Какъв беше смисълът на всичко това? Цялата тази сложна богослужебна система беше символична и всяка нейна подробност сочеше на идващия Изкупител, Месия. Но нека поясним детайлно това.
    Основният елемент на тази система беше жертвата. Съгрешилият донасяше в двора на скинията едно жертвено животно, предписано от церемониалния закон в книгата Левит, поставяше ръцете си върху главата на невинното животно и изповядваше престъплението си. С този акт той символично пренасяше греха си върху жертвеното животно и го заколваше със собствената си ръка. А свещеникът принасяше кръвта и плътта на животното на жертвения олтар. Това беше принципът на заместническата жертва. Вместо да умре грешникът за греха си, на негово място умира невинното животно. Но приносителят бе поучаван от свещениците, че една животинска жертва не може да премахне греха, че това опрощаване е условно. Той трябваше да гледа напред с вяра в идещия световен Изкупител - Месия. И когато Христос дойде, Йоан Кръстител тържествено Го посочи на народа като Божий Агнец, Който щеше да бъде пожертвуван за греховете на цялото човечество - Йоан 1:29:
    “На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към Него и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!”
    Светлината излъчвана от златния светилник символизираше Исус като светлина на живота - Йоан 8:12:
    “Тогава Исус пак им говори казвайки: Аз Съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота.”
    Неговият примерен живот и учения са духовна светлина за нас.
    Присъствените хлябове символизираха Исус, като хляба  на живота - Йоан 6:48-51:
    “Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак умряха. Тоя е хлябът, който слиза от небето за да яде някой от него и да не умре. Аз Съм живия хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да, и хлябът, който Аз ще дам е Моята плът която Аз ще дам за живота на света.”
    Неговото Слово и цялото Му същество са духовен хляб, който ни осигурява живот и спасение.
    Темянът принасян от свещениците олицетворяваше Христовия свят живот и заслуги като благоухание пред Отца.
    В продължение на 1500 години, от Моисей до Христа, функционираше тази жертвена церемониална система, наречена още сянкова, (символична) състояща се от жертвоприношения, празници, дарове и редица други символични действия. Но докога трябваше да действа тази система? Отговор ни дава богословът на Новия Завет -  Евреи 9:8-10:
    “С това Светият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит докато е стояла първата скиния, която е образ на сегашното време съгласно с което се принасят дарове и жертви... плътски постановления наложени до едно време на преобразование.”
    Тук ап. Павел пояснява, че небесното светилище не е било открито, докато службите са се извършвали в земното копие, но посочва и времето на една кардинална промяна в богослужебната система. А кога е това време на преобразование? Матей 27:50,51 и Евреи 10:19,20:
    “А Исус като извика пак със силен глас, издъхна. И ето завесата на храма се раздра на две, от горе до долу, земята се разтресе...”
    “И тъй братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си.”
    Христовата изкупителна смърт на Голгота е повратната точка, вододелът между старозаветната и новозаветната богослужебна система. Раздирането на завесата разделяща двете отделения на храма показваше фигуративно, че символичната жертвена система се прекратява. Когато символите срещат същността, те загубват вече своето значение. Щом е пренесена истинската жертва за греховете на човечеството, символите, които сочеха на нея, отпадат.
    И така, навлизаме в новозаветната богослужебна система и великият апостол пояснява - Евреи 9:11,12,23,24:
    “А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч не от настоящото творение, веднаж за винаги в светилището и то не с кръв от козли и телци, но със Собствената Си кръв и придоби за нас вечно изкупление.
    “И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас.”
    След като има вече реална жертва, небесното светилище се открива и започва да функционира, като Христос е едновременно вечната жертва и вечният Първосвещеник. С други думи, службите от земното светилище се прехвърлят в небесното. Нека си припомним, че Мойсей трябваше да конструира скинията по небесния образец. За това логично е да приемем, че и небесният оригинал се състои от две отделения, където Христос служи като наш Първосвещеник. Но безсмислено ще бъде да се спекулира с точните размери и интериора на небесния храм, защото никаква земна постройка не може да се сравни с измеренията и славата на небесната действителност.
    Библията различава ясно два свещенически чина: Ааронов и Мелхиседеков. Мелхиседек е една интересна личност от патриархалния период, споменат като цар и свещеник на Всевишния (Битие 14:18). Боговдъхновението използва това лице, което е преди Аарона и няма нищо общо с него, за да олицетвори Христовото свещенство. Знаменитото пророчество в Псалм 110:4 ап. Павел прилага за Христа в Евреи 5:4-6:
    “Господ се закле и не ще се разкае, като каза: Ти Си свещеник до века според чина Мелхиседеков.”
    “И както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон, така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: “Ти Си Мой Син, Аз днес те родих”, както и на друго място казва: “Ти Си Първосвещеник до века по чина Мелхиседеков.”
    Още тук се чувства превъзходството на Христовото свещенство в сравнение с Аароновото. Посланието към евреите е знаменита дисертация върху този фундаментален въпрос на библейската теология, именно приемствеността и различията между Мелхиседековия и Аароновия свещенически чин, и превъзходството на Мелхиседековото, т.е. Христовото свещенство.
    Достатъчно ще бъде да цитираме Евреи 7:22-27:
    “Толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител. При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той понеже пребъдва вечно, има свещенство което не преминава на другиго. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Който няма нужда всеки ден като ония свещеници да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; понеже стори това веднаж за винаги като принесе Себе Си.”
    Този текст едва ли се нуждае от коментар. Читателят сам може да оцени превъзходството на Христовото свещенство.
    И така, третата и последната богослужебна система исторически е новозаветната. В новозаветната епоха службите се извършват в небесния храм. За това на земята не трябва да има храмове, а молитвени домове, в които вярващите да поднасят молитви и славословия на Бога, в името и заслугите на Исус Христос нашият Спасител.. Не трябва да има свещеници, защото Христос е нашият велик Свещеник. Апостолите в Новия завет не бяха свещеници, а проповедници на Евангелието. И трето, не трябва да се принасят животински жертви, така нареченото колене на курбани, защото Сам Христос е нашата жертва. Правенето на курбани омаловажава Христовата жертва.
    Драги читателю, в края на тази глава, желая да ти съобщя чудната вест, че на небето имаме Един добър Спасител, Който е наш Ходатай и Защитник, Кой ни съчувства и обича и Който може винаги да ни помогне - Евреи 7:25:
    “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.”
    Нека пристъпваме с дръзновение към Него, за да получим богатите благословения - прощение, сила и благодат за един възвишен духовен живот.